Петер Паул Рубенс - звездата на барока
Талантът му не е присъщ. Той е шестото от общо седем деца на юриста Ян Рубенс и брачната половинка му Мария Пейпелинкс от Антверпен. Заради религиозните преследвания по това време, фамилията му е трябвало да бяга. Така младият Рубенс се ражда на 28 юни 1577 година надалеч от Антверпен - в Зиген (днешна Германия). Едва след гибелта на бащата фамилията се връща в Антверпен, където младият Петер Паул Рубенс известно време е паж на локална графиня.
Пътят към триумфа
Но Рубенс е желал да реализира повече - и най-вече от всичко е желал да рисува. Той стартира да учи занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го одобряват в Гилдията на Св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той отпътува за Италия, където става велможа художник на херцога на Мантуа.
" Присъдата на Парис ", към 1639 година
Там той стартира да се интересува от архитектура и учи творбите на античността, което поставя дълготраен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 година Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на талантлив художник е стигнала и до родния му град и локалната градска администрация прави всичко допустимо да го задържи: засипват го с примамливи оферти за работа, дават обещание му да го освободят от налози и му оферират да стане велможа художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които ръководят нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - взема решение да остане и става богат.
За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която през днешния ден е превърната в музей. В този дворец, планиран от самия Рубенс по модела на италиански замък (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души по едно и също време. Работа е имало за всички, тъй като самият Рубенс не е смогвал да извършва всички поръчки, които е получавал. Често той единствено е нахвърлял плана, а самото осъществяване на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.
" Пан и Сиринкс ", 1617 година
Рубенсовата " запазена марка "
Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в придвижване и - не на последно място - обилните женски тела с класическата " рубенсова форма " се трансформират в негова запазена марка. Все по-често той стартира да рисува за аристокрацията, в това число за френската кралица Мария Медичи и нейния наследник Луи 13-ти или пък за британския крал Карл Първи.
Рубенс се усеща добре освен в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става консултант и пратеник на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и даже е смятан за един от най-хубавите дипломати за времето си. Така да вземем за пример сключването на помирение сред Испания и Англия е негова персонална заслуга. Нито един различен художник не е имал толкоз мощно и толкоз директно въздействие върху политиката, колкото Рубенс.
Все повече неговите търговски и политически ползи стартират да се преплитат: персоналните му контакти в региона на изкуството постоянно му оказват помощ на дипломатическото поприще и противоположното. Но след 1630 година той още веднъж се посвещава главно на изкуството.
На 30 май 1640 година Рубенс умира в родния си Антверпен, малтретиран през последните години от живота си от подагра. Той е заровен в локалната катедрала Св. Якоб. След неговата гибел вдовицата му Хелена Фурмент разпорежда на Йохан Бокхорст, който е бил един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува незавършените му творби.
С трагичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкоз мощен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой различен художник преди или след него.
Виж всички публикации от Сузане Кордс-->
Пътят към триумфа
Но Рубенс е желал да реализира повече - и най-вече от всичко е желал да рисува. Той стартира да учи занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го одобряват в Гилдията на Св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той отпътува за Италия, където става велможа художник на херцога на Мантуа.
" Присъдата на Парис ", към 1639 година
Там той стартира да се интересува от архитектура и учи творбите на античността, което поставя дълготраен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 година Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на талантлив художник е стигнала и до родния му град и локалната градска администрация прави всичко допустимо да го задържи: засипват го с примамливи оферти за работа, дават обещание му да го освободят от налози и му оферират да стане велможа художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които ръководят нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - взема решение да остане и става богат.
За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която през днешния ден е превърната в музей. В този дворец, планиран от самия Рубенс по модела на италиански замък (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души по едно и също време. Работа е имало за всички, тъй като самият Рубенс не е смогвал да извършва всички поръчки, които е получавал. Често той единствено е нахвърлял плана, а самото осъществяване на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.
" Пан и Сиринкс ", 1617 година
Рубенсовата " запазена марка "
Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в придвижване и - не на последно място - обилните женски тела с класическата " рубенсова форма " се трансформират в негова запазена марка. Все по-често той стартира да рисува за аристокрацията, в това число за френската кралица Мария Медичи и нейния наследник Луи 13-ти или пък за британския крал Карл Първи.
Рубенс се усеща добре освен в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става консултант и пратеник на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и даже е смятан за един от най-хубавите дипломати за времето си. Така да вземем за пример сключването на помирение сред Испания и Англия е негова персонална заслуга. Нито един различен художник не е имал толкоз мощно и толкоз директно въздействие върху политиката, колкото Рубенс.
Все повече неговите търговски и политически ползи стартират да се преплитат: персоналните му контакти в региона на изкуството постоянно му оказват помощ на дипломатическото поприще и противоположното. Но след 1630 година той още веднъж се посвещава главно на изкуството.
На 30 май 1640 година Рубенс умира в родния си Антверпен, малтретиран през последните години от живота си от подагра. Той е заровен в локалната катедрала Св. Якоб. След неговата гибел вдовицата му Хелена Фурмент разпорежда на Йохан Бокхорст, който е бил един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува незавършените му творби.
С трагичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкоз мощен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой различен художник преди или след него.
Виж всички публикации от Сузане Кордс-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ